От края на 2019 г. светът живее „в извънредно положение“. Причината – вирусът Sars-CoV-2, който причинява заболяването COVID-19. Появил се за първи път в Китай през ноември, съобщен на Световната здравна организация (СЗО) през декември, новият и непознат досега коронавирус бързо се разпространи по цял свят.

СЗО обявиха глобална пандемия на 11 март 2020 г. – думи, които не са използвани от появата на Испанския грип през 1918 г.

Безпрецедентните мерки срещу заразата я превърнаха в заболяването с най-голям социално-икономически ефект на нашето време.

Какво представлява коронавирусът Sars-CoV-2?

• Близък „генетичен братовчед“ на вируса SARS от 2003 г., който също причинява тежко респираторно заболяване.
• Както повечето коронавируси, Sars-CoV-2 e с животински произход. Генетичните му маркери сочат към прилепи.
• Новият коронавирус е (най-просто казано) мастна обвивка, която съдържа в себе си части генетичен материал, който при попадане в човешкото тяло атакува здравите клетки и се размножава в тях.
• Sars-CoV-2 причинява респираторно заболяване, което в тежки случаи може да прерасне в изключително агресивна двустранна бронхопневмония.

Как се заразяваме със Sars-CoV-2?

• За разлика, например, от сезонния грип, Sars-CoV-2 е изключително заразен. Той се предава по въздушно-капков и контактно-битов път и е доста издръжлив извън човешкото тяло в зависимост от повърхността и температурата.
• Носител на новия коронавирус разпространява заразата чрез разпрашаване на секрет при кихане или кашлица. Миниатюрни капчици се пренасят от въздуха и полепват върху околните хора или по повърхности.
• Коронавирусът преминава през устата, очите и носа на хората, като по този начин слиза надолу по дихателните пътища.
• Вирусът „спира“ в белите дробове, тъй като те предоставят добра среда за размножаване.
• Установеният инкубационен период за Sars-CoV-2 е между 2 и 14 дни, но са документирани и случаи на 21 дни инкубация.

Симптоми, протичане и смъртност на болестта COVID-19

Болестта, причинена от новия коронавирус, е с име COVID-19 и представлява остро респираторно заболяване. В зависимост от възрастта и съпътстващите болести на човек може да протече леко или тежко.

Доста от документираните случаи са безсимптомни. Тогава заразените не знаят, че са вирусоносители и само разпространяват болестта на околните.

• 80,9% от инфекциите са леки и могат да се лекуват в домашни условия.
• 13,8% са тежки и развиват пневмония, задух.
• 4,7% са критични – с респираторна недостатъчност, септичен шок и полиорганна недостатъчност.
• Приблизително 2% от случаите завършват със смърт.

Цялостната смъртност на COVID-19 все още не може да бъде определена, тъй като пандемията тепърва се развива. Смъртността се определя и от реакцията на здравните власти в конкретните огнища – колкото повече болни има, толкова повече се затруднява системата и линията на смъртността пада.

Прогнозите на Световната здравна организация са за около 3-4% смъртност, но точни измервания и статистики ще могат да бъдат направени едва след края на пандемията.

Специфичното тук е, че за определянето на смъртността на статистиката е нужна приблизително точна бройка болни. Тъй като COVID-19 може да протече и без никакви симптоми, вероятно медицината никога няма да узнае реалния брой на заболелите.

Смъртността е тясно свързана с възрастта на пациентите и техните придружаващи заболявания.

• От 0 до 9 г. – няма известни жертви.
• От 10 до 19 г. – 0,2% смъртност.
• От 30 до 39 г. – 0,2% смъртност.
• От 40 до 49 г. – 0,4% смъртност.
• От 50 до 59 г. – 1,3% смъртност.
• От 60 до 69 г. – 3,6% смъртност.
• От 70 до 79 г. – 8% смъртност.
• 80+ г. – 14,8% смъртност.

На по-голяма опасност са изложени хора със сърдечни и белодробни проблеми, диабет, наднормено тегло и тези с компрометирана имунна система – онкоболни, ХИВ позитивни, болни от СПИН и др. Има само един известен случай на бебе, починало от коронавирус.

Симптоматика

Най-често срещани симптоми:

• Умерена висока температура – около и малко над 38 градуса по Целзий.
• Суха кашлица.
• Болки в мускулите и умора.

По-рядко срещани:

• Главоболие.
• Болки в стомаха.
• Диария.
• Загуба на вкус и мирис.

Превенция и лечение

Все още медицината не разполага с доказано ефективно лечение, затова превенцията е с ключово значение.

Превенция:

• Завишена хигиена – единственият 100% ефективен начин да се предпазим от коронавируса е миенето на ръце със сапун. Сапунът унищожава мастната обвивка на вируса и той се разпада, а чисто механичните движения го „избутват“ от ръцете ни. Експертите от СЗО съветват да мием ръцете си възможно най-често за минимум 20 секунди и да избягваме да пипаме лицето си с мръсни ръце.

• Дезинфекция – дезинфекцията на повърхности също помага в превенцията на болестта. Избягвайте да пипате повърхности, докосвани от много хора (асансьорни бутони, пари и от сорта). Дезинфекцирайте домашните повърхности често и с подходящи дезинфектанти.
• Социална дистанция – хората трябва да спазват минимум 1,5 метра разстояние един от друг. Да не се ръкуват, да не се прегръщат, да не се целуват, да избягват места с много хора и по възможност – да останат вкъщи.

Лечение:

До момента няма открито ефективно лечение за COVID-19. Симптоматиката на болестта (температура, кашлица, задух и т.н.) се лекува с комбинация от имуностимуланти и антибиотици, но на практика имунната система трябва сама да се пребори с вируса в тялото ни.

В момента протичат няколко медицински изследвания на различни препарати, за които има данни, че влияят благоприятно на заболелите.

• Ремдесивир – медикаментът е разработен за лечение на Ебола и дава добри резултати и за Sars-CoV-2, но все още няма достатъчно натрупани данни, за да се правят конкретни заключения.
• Ритонавир/лопинавир – медикамент за борба с вируса на ХИВ, имуностимулатор.
• Хидрохлорохин – лекарство за малария.

Надеждата на световната медицинска и фармацевтична общност е в разработването на ваксина за Sars-CoV-2, но в най-оптимистичния вариант това може да се случи в рамките на от 12 до 18 месеца, след които ще се извършва клинично тестване на новата ваксина.

Световният отговор на пандемията

Реакцията на световната общност може да се определи само с една дума – карантина. Още с появата на новия коронавирус стана ясно, че единственият вариант за справяне с локални епидемии е налагането на строга карантина и забрани за свободно придвижване.

Логиката е проста – ако хората не излизат, те няма как да общуват помежду си и да се заразят със Sars-CoV-2.

Една по една световните държави започнаха да налагат едни и същи мерки: кои – по-рано, кои – по-късно.

Китай – Китайското правителство наложи пълна карантина на град Ухан и провинция Хубей, откъдето тръгна новият коронавирус, на 23 януари 2020 г. Едва в началото на март мерките постепенно започнаха да се разхлабват. Китайците нямаха право да напускат домовете си, храна и медикаменти се доставяха по домовете. На отделни места беше позволено на един член от семейството да пазарува.

Италия – Италия стана епицентър на заразата в Европа към края на февруари. Правителството на Джузепе Конте наложи национална карантина на 9 март 2020 г., която все още е в сила.

Испания – Националната карантина там започна на 14 март.

Към този момент почти цяла Европа е под някаква форма на карантина с по-тежки и по-леки мерки. Границите между европейските държави бяха затворени, като се пропускат само товарни превозни средства. Жителите на Съединените щати също бяха помолени да останат по домовете си в опит да бъде намалена скоростта на епидемията.

В България

Правителството в България обяви извънредно положение на 13 март 2020 г. Няколко дни по-късно беше наложена национална карантина, която за момента ще трае до края на извънредното положение на 13 април. Националната карантина включва затваряне на всички обществени места – киносалони, театри, големи търговски центрове и други. Остават да работят само магазините за хранителни стоки, аптеките, банките и застрахователните агенции. Всички останали обекти трябва да спазват мерки за дезинфекция и осигуряване на социална дистанция между клиентите си. Ако не могат – трябва да затворят врати.

Икономика по време и след пандемия

Световната икономика вече губи стотици милиарди заради наложените забрани за свободно придвижване и затварянето на стотици хиляди бизнеси по цял свят.

Прогнозите на водещи икономисти са, че глобалната пандемия от COVID-19 ще доведе до нова финансова криза, която ще бъде по-всеобхватна и по-сериозна от тази през 2008 г.

Само за една седмица в Съединените щати са подадени над 3 милиона заявления за безработица.

Жизненоважните бизнеси са принудени да работят с намален капацитет от служители и при строги мерки за дезинфекция, за да не позволят голямо струпване на хора на едно място.

Според различни изчисления глобалният брутен вътрешен продукт би бил с 1-1,5% по-малко през 2020 г. заради пандемията от COVID-19.

Изследване на Световната банка през 2005 г. разгледа как глобална пандемия от инфлуенца (Испански грип) сега би повлияла на световната икономика. Инфлуенцата е с доста по-висока смъртност от COVID-19 и, за разлика от настоящия коронавирус, тя поразява млади повече хора. При пандемията от 1918-1919 г. са починали около 40 млн. души по цял свят. Ако тази пандемия се повтори сега, това би означавало световната икономика да поеме изключително тежък удар. Коронавирусът днес поразява предимно хора в пенсионна възраст и, в този смисъл, не би имал толкова голям пряк ефект върху работната сила.

Въпреки това от Световната банка уточняват, че влиянието на настоящата криза няма да стане ясно още доста дълго време.